Antihost е VPS и WordPress хостинг доставчик, създаден за разработчици и екипи, които искат директен контрол върху своята инфраструктура, подкрепен от опции за инсталация с едно кликване за инструменти като Docker, n8n и Coolify. Той не преследва начинаещия пазар.

Всичко в продукта, от навигацията до процеса на плащане, е създадено за хора, които вече знаят какво искат да стартират.

Пуснах Professional-tier VPS, направих бенчмаркове на CPU, памет, диск и мрежова производителност, тествах поддръжката чрез тикети и live chat с истински технически въпроси и преминах през регистрацията, настройката на сървъра и ежедневното управление. Ето пълната картина.

Antihost

Създадохме Antihost, за да направим хостинга по-малко сложен. Ние улесняваме стартирането на WordPress уебсайтове, VPS сървъри и приложения с едно кликване, без да се ровите в безкрайни настройки. Хостингът не трябва да е главоболие — и ние променяме това.

Посетете Antihost

Плюсове и минуси на Antihost

Разбивка на оценката

За да оценя Antihost, приложих нашата методология за хостинг ревюта, структурирана методология, която използваме във всички наши хостинг ревюта, за да поддържаме оценките последователни, справедливи и основани на реални практически тестове, а не на маркетингови твърдения.

Ето как Antihost се представи по всеки ключов параметър.

Планове и цени на Antihost

Основният продукт на Antihost е VPS hosting, продаван в три нива: Standard, Professional и Expert, плюс опция Custom Requirements за нестандартни конфигурации. WordPress Hosting работи като отделна продуктова линия.

Вижте цените по-долу за текущите тарифи във всички нива и billing terms.

Няколко неща, които си струва да знаете преди да поръчате:

• Billing cycles са от 1 month до 36 months, като процентът на отстъпката е показан ясно до всеки срок, вместо да е скрит в дребния шрифт. По-дългите ангажименти носят по-големи спестявания, достигайки до 30% off при 36-month term.
• Безплатен trial: Antihost предлага 14-day тестов период с пълен достъп до платформата и без задължение. Ако прекратите в този прозорец, можете да поискате възстановяване на таксата за хостинг абонамента. Възстановяването покрива само hosting plan-а. Регистрациите на домейни и third-party add-ons не подлежат на възстановяване.
• Изключения от възстановяването: Възстановяване може да не се прилага, ако акаунтът е нарушил acceptable use policies, е злоупотребил с инфраструктурни ресурси, е включвал custom infrastructure deployment или ако услугите са били предоставени извън trial window.
• Начини на плащане: Antihost приема кредитни и дебитни карти чрез PCI-compliant processor (Stripe, както е показано при checkout) и bank transfer. Таксуването преминава през WHMCS platform, която също управлява ticket support.
• Прекратяване: Antihost следва модел без обвързване. Можете да прекратите по всяко време чрез billing system преди следващия billing cycle. Вашата услуга остава активна до края на текущия billing period без допълнителни такси, и не се прилагат penalties за прекратяване. Изтеглете резервните си копия преди услугата да приключи, тъй като данните може да бъдат изтрити след termination.
• One-click apps: Docker, n8n, Coolify, OpenClaw и OpenVPN могат да бъдат избрани като optional pre-installs по време на checkout, което ви спестява ръчна стъпка по настройка, ако вече знаете какво ще разгръщате.

Ако тествате платформата за първи път, 14-дневният прозорец ви дава достатъчно време да направите собствени бенчмаркове и тестове на поддръжката, преди да се ангажирате с по-дълъг срок.

Antihost

Създадохме Antihost, за да направим хостинга по-малко сложен. Ние улесняваме стартирането на WordPress уебсайтове, VPS сървъри и приложения с едно кликване, без да се ровите в безкрайни настройки. Хостингът не трябва да е главоболие — и ние променяме това.

Посетете Antihost

Функции на Antihost Hosting

• AMD Ryzen 9 9950X3D на всяко ниво
• NVMe SSD storage на всеки VPS план
• Неограничен трафик, включен във всички планове
• Инсталация с едно кликване за Docker, n8n, Coolify, OpenVPN
• SSH key authentication с поддръжка на ED25519
• VNC console access за отстраняване на проблеми
• Вграден rescue mode за сценарии на възстановяване
• Споделяне на сървър чрез token-based access
• Live chat и ticket support са включени

Производителност

Твърденията за производителност са мястото, където marketing и reality на хостинга обикновено се разминават, така че тази секция е изградена изцяло върху live benchmarks, които сам пуснах.

Antihost продава своите VPS планове върху AMD Ryzen 9 9950X3D hardware с NVMe storage и unlimited traffic. Моята задача тук беше да разбера какво означава това върху реална работеща инстанция.

Тестовият сървър:

• План: Professional
• CPU: 8 vCPU, отчетен като AMD EPYC-Genoa
• RAM: 15 GiB (плюс 9 GiB swap)
• Storage: 200 GB NVMe SSD, монтирано на /dev/vda4
• OS: Fedora Linux 42 (Cloud Edition), kernel 6.14.0
• Location: US East

Едно нещо, което трябва да отбележа преди числата: hypervisor-ът отчита CPU като AMD EPYC-Genoa, а не като рекламирания Ryzen 9 9950X3D на страницата с цени. Това е нормално поведение при virtualization. KVM-based hosts често представят на госта генеричен или скрит CPU model, така че етикетът сам по себе си не доказва и не опровергава какъв silicon има отдолу. Това, което мога да проверя, е как реално се представят ядрата, а именно това измерват бенчмарковете по-долу.

Пуснах стандартния си Linux suite в следния ред: sysbench за CPU и memory, fio за disk I/O, Ookla Speedtest CLI за network (пуснат два пъти, за да се потвърди последователността) и stress-ng, за да проверя стабилността при продължително натоварване.

1. CPU Performance

Тестът sysbench CPU изчислява прости числа до 20,000, първо на един thread, за да измери суровата скорост на едно ядро, а след това на всички 8 threads, за да види колко добре се скалира разпределението.

Single-thread:

• Events per second: 2,483.20
• Average latency: 0.40ms
• 95th percentile latency: 0.41ms

Multi-thread (8 threads):

• Events per second: 19,290.85
• Average latency: 0.41ms
• Thread fairness stddev: 23.42

Числото за single-thread наистина се открои. При 2,483 events per second това е приблизително 50% по-бързо на ядро от AMD EPYC инстанциите, които бенчмаркнах при IP ServerOne, и те се движиха между 1,610 и 1,666 events per second на същия тест. Single-core speed е това, което повечето реални натоварвания усещат първо.

PHP requests, database queries и single-threaded application code зависят от per-core throughput, а този резултат поставя Antihost близо до върха на това, което съм измервал на VPS в този ценови диапазон.

Мащабирането при multi-thread е също толкова чисто. Осем threads дадоха 19,290 events per second, което е 7.77x single-thread резултата върху 8 cores. Това е почти линейно scaling и означава, че всяко vCPU си върши работата, вместо едно или две ядра да носят целия товар. Thread fairness standard deviation от 23.42 потвърждава, че работата е била разпределена равномерно.

95th percentile latency от 0.41ms, почти идентична със средната стойност, показва, че производителността е последователна от операция до операция. Няма накъсване в тези ядра.

2. Memory Speed

Тестът sysbench memory прехвърля 10 GiB през RAM в блокове от 1K, първо запис, после четене.

Резултати:

• Sequential write: 9,737.91 MiB/sec
• Sequential read: 11,184.50 MiB/sec
• Average latency on both: 0.00ms at millisecond precision

Това са изключителни стойности. Инстанциите на IP ServerOne, които тествах, се движеха около 6,600 MiB/sec write и 7,400 MiB/sec read на същия тест. Antihost беше приблизително 47% по-бърз при запис и 51% по-бърз при четене.

Бързата памет е най-важна за workloads, които живеят в RAM. Redis, Memcached, in-memory session stores и всякакъв application-level caching layer. При повече от 11 GiB/sec read throughput, memory subsystem-ът тук няма да е вашето bottleneck.

Тестът за запис също завърши целия трансфер от 10 GiB за малко повече от една секунда, което е вид детайл, който се вижда само когато underlying memory configuration е бърза и без конкуренция.

3. Disk I/O

Използвах fio за три сценария: sequential write, sequential read и mixed random 4K read/write тест, който симулира database-style access patterns.

Sequential performance:

• Write: 1,977 MiB/s (2,073 MB/s), IOPS 1,976
• Read: 3,891 MiB/s (4,080 MB/s), IOPS 3,891

Random 4K mixed:

• Read: 33,900 IOPS, 132 MiB/s
• Write: 33,900 IOPS, 132 MiB/s

Тук NVMe твърдението се доказва, вместо просто да се заявява. Sequential reads от 3,891 MiB/s и writes от 1,977 MiB/s са с порядък над това, което SATA SSD платформите предлагат. Като сравнение, cloud инстанциите с SSD, които тествах при IP ServerOne, достигнаха около 238 MiB/s sequential read. Storage-ът на Antihost е над 16 пъти по-бърз на същия тест.

Random 4K резултатът е още по-важен за реални приложения. Базите данни не четат файлове в подредени sequential потоци. Те натоварват диска с малки random операции, а 33,900 IOPS едновременно при четене и запис е сериозен резултат за VPS в този ценови диапазон. IOPS се задържаха стабилни през целия 30-second run с standard deviation под 800, което означава, че производителността е устойчива, а не burst cache, който се изпразва.

Ако пускате PostgreSQL, MySQL или нещо друго, което зависи от random I/O, този storage layer има повече headroom, отколкото повечето workloads на този размер инстанция някога ще използват.

4. Network Speed

Пуснах Ookla Speedtest CLI два пъти, за да потвърдя, че резултатите са повторяеми, а не еднократен случай.

Run 1:

• Download: 938.53 Mbps
• Upload: 936.21 Mbps
• Idle latency: 0.42ms
• Packet loss: 0.0%

Run 2:

• Download: 939.98 Mbps
• Upload: 937.35 Mbps
• Idle latency: 0.38ms
• Packet loss: 0.0%

И двата runs попаднаха в рамките на 1.5 Mbps разлика при download и малко над 1 Mbps при upload. Такова ниво на повторяемост ми подсказва, че връзката е стабилна, а не се колебае заради натоварването на съседни потребители.

Самите числа ясно сочат 1Gbps port, който работи близо до практическата си граница. Реалният throughput на gigabit линия достига около 940 Mbps, след като се отчетат protocol overhead, а Antihost постигна 938 до 940 Mbps и при двата run-а. На практика портът е saturate-нат. Получавате всичко, което връзката физически може да пренесе.

Нула packet loss и при двата run-а плюс sub-0.5ms idle latency към близък тестов сървър довършват чистия network резултат. Симетрията между download и upload също има значение: доста доставчици тихомълком ограничават upload, а Antihost не го прави.

5. Stress Test

Stress test-ът е benchmark-ът, който разделя стабилната инфраструктура от хардуера, който изглежда добре за десет секунди. Пуснах stress-ng за 3 minutes на stressor: 8 CPU workers, 2 VM workers, използващи 75% от наличната RAM, и 2 disk workers.

Резултати:

• CPU: 3,833,177 bogo ops, 21,295.43 bogo ops/s, passed 8/8, 0 failed
• Memory: 63,924,977 bogo ops, 355,138.16 bogo ops/s, passed 2/2, 0 failed
• Disk: 17,252,352 bogo ops, 95,771.47 bogo ops/s, passed 2/2, 0 failed

Нула failures във всичките три stressors и нула метрики, отбелязани като untrustworthy. Всеки worker, който беше стартиран, завърши пълния си 3-minute run.

CPU stress числото също потвърждава sysbench резултата. Sustained load върху всичките 8 cores за 3 minutes произведе 21,295 bogo ops per second без видим throttling или degradation в изхода. Memory stress test-ът натисна почти 11 GiB allocated pressure през инстанцията и числата останаха високи през цялото време.

Zero-failure резултатът е най-важният. Бързите peak numbers се показват лесно. Да се задържат тези числа под 3 minutes непрекъснат натиск върху CPU, memory и disk едновременно е това, което показва, че хостът не е oversold.

Обща присъда за производителността

Това е един от най-силните набори от бенчмаркове на една инстанция, които съм записвал на VPS в този ценови диапазон. Single-thread CPU резултатът от 2,483 events per second е приблизително с 50% пред EPYC-based cloud инстанциите, които съм тествал напоследък, memory subsystem-ът премина 11 GiB/sec при четене, а NVMe storage-ът достави 33,900 random 4K IOPS, като същевременно поддържа почти 4 GB/s при sequential read.

Network резултатът допълва картината: 1Gbps port, работещ на практическата си максимална стойност от 938 до 940 Mbps при последователни runs, с нула packet loss и симетричен upload. Нищо във връзката не е тихомълком throttled.

Единственият отворен въпрос е CPU labeling. Hypervisor-ът показва EPYC-Genoa, докато marketing-ът посочва Ryzen 9 9950X3D, а virtualization masking означава, че не мога да го разнищя отвътре в guest-а. Това, което мога да кажа, е, че per-core производителността е в съответствие с modern high-clock AMD silicon и надминава всяка EPYC cloud инстанция, която съм бенчмарквал тази година.

Каквото и да е под капака, то е бързо. Устойчиво, последователно и без failures при stress, тази инстанция доставя производителност, която комфортно надхвърля това, което ценовото ниво на Professional плана предполага. За CPU-bound приложения, бази данни и всичко чувствително към disk latency, числата издържат.

Antihost

Създадохме Antihost, за да направим хостинга по-малко сложен. Ние улесняваме стартирането на WordPress уебсайтове, VPS сървъри и приложения с едно кликване, без да се ровите в безкрайни настройки. Хостингът не трябва да е главоболие — и ние променяме това.

Посетете Antihost

Лесота на използване

Тестването на лесотата на използване на един доставчик означава да минете през цялото преживяване от нулата: намиране на правилния продукт в сайта, поръчка, настройка на сървъра и ежедневна работа с интерфейса за управление.

Направих всичко това с Antihost и това, което открих, е продукт, който стои в интересна средна позиция.

Потокът е opinionated на няколко места, а процесът на настройка ви оставя повече контрол в ръцете, отколкото повечето managed VPS панели.

1. Регистрация

Подходът на Antihost към регистрацията е различен от този на повечето хостинг доставчици, които съм тествал. Не създавате акаунт първо и после разглеждате плановете. Избирате план, минавате през checkout и създавате акаунт като част от този процес.

Това е продуктово решение, което си струва да се отбележи от самото начало, защото оформя първото впечатление.

Достигането до плановете не е сложно. От главната навигация hover-ването върху Product отваря dropdown с WordPress Hosting, VPS Hosting, страница About Platform и пет VPS One-Click Deploy опции: Docker, n8n, Coolify, OpenClaw и OpenVPN.

Тази последна категория ви показва, че това не е VPS продукт за начинаещи с вградена помощ и упътвания. Секцията за one-click app в навигацията сигнализира, че очакваният купувач вече знае какво иска да стартира.

Щракването върху VPS Hosting ви отвежда до страница със заглавие “VPS Hosting for Custom Setup” и описание “Built for teams that want to decide how their infrastructure works.”.

Три plan tiers и опция Custom Requirements са на показ, а plan spec-овете са ясни:

И трите плана работят на един и същ AMD Ryzen 9 9950X3D processor, включват unlimited traffic и показват discounted pricing заедно със зачеркнатата пълна цена. Тази прозрачност изпъква. Избрах Professional плана и натиснах Get Deal.

Тук се включва model-ът checkout-first. Вместо да попадна на страница за създаване на акаунт, бях прехвърлен директно в checkout flow-а.

Step 1 обхваща billing cycle и optional one-click app. Опциите за billing cycle са от month-to-month до 36 months, като tiered отстъпките са показани до всяка опция, вместо да са скрити в дребния шрифт:

• 1 Month
• 3 Months (Save 7%)
• 6 Months (Save 15%)
• 12 Months (Save 20%)
• 24 Months (Save 30%)
• 36 Months

Избрах 12 months, което намали цената на Professional плана до $25.60 per month. Секцията за one-click app предлагаше N8N, Docker, Openclaw, Coolify и OpenVPN като optional pre-installs. Оставих No App, защото исках чист OS за бенчмаркинг.

Step 2 обработи създаването на акаунт. Появи се modal с два пътя: ръчна регистрация (first name, last name, email, password) или continue with Google.

Google опцията е удобство, което повечето VPS-focused доставчици пропускат. Създадох акаунт и step-ът потвърди моята самоличност с име, имейл и Continue бутон.

Екранът за плащане предложи Credit/Debit Card чрез Stripe или Bank Transfer. Order summary-то показваше 20% one-time discount, вече приложен, и 14-day money-back guarantee, изписана до бутона Place Order.

След като въведох данните на картата и щракнах Place Order, таксата беше начислена веднага, получих потвърждение по имейл и бях пренасочен към client area-то.

Model-ът checkout-first е компромис. Финансово се обвързвате, преди да сте видели панела за управление или да сте проверили какво точно получавате.

За купувачи, които вече познават продукта, това е добре. За всеки, който го оценява за първи път, си струва да има предвид това. Самият поток е бърз, структурата на отстъпките е сред най-ясните, които съм виждал в този ценови диапазон, а Google signup опцията маха още една малка стъпка на friction.

2. Dashboard/Client Area

След като завърших покупката, попаднах в client area-то. Панелът работи на VirtFusion, потвърдено от branding-а във footer-а. Всеки, който е използвал VirtFusion-based панел преди, веднага ще се ориентира в оформлението.

Първото нещо, на което попаднах, беше banner за email verification, който ме подканваше да въведа код от входящата си поща. Подканата обяснява какво става, ако я пропуснете, така че не изглежда произволна. Въведох кода и продължих нататък.

Оформлението на dashboard-а е разделено на три колони:

• Account (вляво): вашият имейл адрес, 2FA status, време на последно влизане и текуща часова зона
• Notifications (в центъра): всички активни alerts или platform announcements
• Traffic Consumption (вдясно): weekly и monthly inbound и outbound transfer figures на едно място

Под тези три колони табовете Recent Servers и Bookmarked Servers покриват инвентара ви от сървъри. Recent Servers показва всяка машина с нейните specs, статус badge, дата на създаване, IP address и бутон Manage. В дъното на страницата има Recently Completed Tasks таблица, която се попълва, когато с времето provision-вате и rebuild-вате сървъри.

Горната навигация остава проста през цялото време: Dashboard, Servers, SSH Keys, Account и profile dropdown. Нищо не е скрито повече от едно кликване навътре.

Двуфакторната автентикация е изключена по подразбиране. Toggle-ът е видим направо на dashboard-а, което ми хареса. Няма извинение да го пропуснете. Бих го активирал преди да правя каквото и да било друго.

Това, което dashboard-ът не прави, е да води новите потребители. Ако вашият сървър показва “Awaiting Setup” без обяснение какво означава това или какво да правите, очаква се сами да се справите.

За целевата аудитория това вероятно е добре. За всеки, който е по-нов в VPS hosting-а, dashboard-ът не дава никакъв сигнал откъде да започнете.

3. Настройка на сървъра

За да настроя сървъра си, щракнах Manage до записа Awaiting Setup в списъка Recent Servers. Това отвори Server Setup page, където конфигурирах и инсталирах OS на предоставената машина.

Setup page-ът е организиран в четири смислени области: Name, Operating System, Swap Space и SSH Keys, с Advanced секция отдолу.

Име и hostname: Зададох име на сървъра HA-Antihost-US и добавих hostname ha-antihost-US.test. Hostname-ът е optional и е ясно отбелязан.

Бутон Random автоматично генерира име на сървъра, ако искате да пропуснете тази стъпка.

Часова зона: По подразбиране е UTC+00:00 Europe/London. Промених я на UTC-05:00 America/New_York, за да съответства на региона на сървъра. Часовата зона не се разпознава автоматично според местоположението на сървъра, така че това е ръчна стъпка.

Operating System: OS picker-ът изброява осем категории, които се разгъват при клик: AlmaLinux, CentOS, Debian, Fedora, Other, Rocky Linux, Services и Ubuntu. Това е по-широк избор от повечето VirtFusion-based панели, които съм тествал. Fedora изпъкна, защото предлага както Fedora 42 Minimal, така и Fedora 43 Minimal с кратки описания за това как работи package management-а във всяка. Избрах Fedora 42 Minimal.

Swap Space: Опциите са от None до 1.5GB, като 1GB е предварително избрано. Страницата обяснява, че swap-ът се отделя от storage disk-а ви, което е полезен детайл, защото директно влияе на наличното работно пространство за съхранение.

SSH Keys: Най-важната секция на тази страница и Antihost се справя добре с нея. Оранжево очертано предупреждение гласи:

“Adding an SSH key will help keep your server secure by allowing us to disable password authentication. If you don’t add one, we will enable password authentication and email you the root/admin password once the server has been built.”

Не сте блокирани да продължите без ключ, но последицата от пропускането е обяснена ясно.

Натиснах Add Key, поставих своя ED25519 public key, кръстих го HA-Antihost и записах. Ключът се появи в SSH Keys секцията със зелена отметка, потвърждаваща, че ще бъде инжектиран по време на инсталацията.

Advanced: VNC toggle, изключен по подразбиране, с обяснение, че можете да го активирате по-късно. Няма натиск да вземате решение тук.

DNS: Resolvers по подразбиране са 8.8.8.8 и 1.1.1.1 и могат да бъдат сменени, ако вашият workload изисква custom resolvers.

След като всичко беше конфигурирано, бутонът за инсталация се обнови и показа Install with Fedora 42. Щракването върху него задейства confirmation modal, който ме помоли да потвърдя OS-а, преди нещо да бъде записано на диска. След като натиснах Install Now, страницата премина към terminal-style progress screen, показващ всяка build стъпка с live status.

Първите четири стъпки приключиха веднага: събиране на build конфигурацията, конфигуриране на DHCP, задаване на ограниченията за мрежов трафик и създаване на конфигурацията. Стъпката за подготовка на OS-а показа live процентен брояч, докато Fedora се записваше на диска.

Отбелязах времето, в което натиснах Install Now. Когато се върнах към server overview след като build-ът приключи, task log-ът показваше build time от 21 seconds от заявката до завършването. Това е изключително бързо. Повечето доставчици, които съм тествал, отнемат между 2 и 5 minutes, за да преминат от инсталация до работещо състояние. Antihost стигна дотам за по-малко от половин минута.

Terminal-style progress display-ят е обмислен дизайнерски избор. Live изглед на това какво прави build process-ът е по-информативен от spinner и ви дава нещо конкретно, което да документирате, ако build-ът се провали по средата.

4. Управление на сървъра

След като сървърът заработи, кликването върху инстанцията отвори interface за управление с шест таба: Overview, Media, Options, Network, Storage и Sharing. RUNNING статус badge-ът остана видим в горния десен ъгъл през цялото време.

Overview е началният tab и съдържа много неща, без да изглежда претрупан. Левият панел показва името на сървъра, hostname-а, loader type-а (BIOS) и датата на създаване. Три icon buttons управляват refresh, server lock и settings. Дясната страна е разделена на три карти:

• Memory: Live процентна употреба с used и free стойности в GB
• CPU: Live процент и брой cores
• Network: Пълната картина на трафика: inbound, outbound, общо прехвърлени bytes, текущи скорости и вашия traffic allowance. Моят 1TB allowance се показваше като изцяло неизползван, а датите на billing cycle бяха видими с един поглед.

Под картите има Statistics секция с dropdown над task log-а. Task log-ът е мястото, където се появи 21-second build time, с точен request timestamp, duration и COMPLETE badge. Този log е полезен за проследяване на provisioning history и за откриване на евентуални failed builds с течение на времето.

Бутоните за действие в горната част на страницата са Boot, Shutdown, Restart, Power Off и Rebuild. Rebuild опцията е тази, която привлича вниманието. Тя е единственият бутон в червено, и това е правилното решение. Едно погрешно кликване там би изтрило OS-а и би започнало отначало.

Options разширява бутоните за управление на захранването и добавя четири подтабa отдолу: VNC, Rescue, Password и Settings.

VNC е това, към което се обръщате, ако SSH спре да отговаря и ви трябва директна console връзка. Описанието е честно: “You should only enable this option if you are having issues or need to install using CD/DVD media.”.

Rescue и Password табовете покриват другите аварийни сценарии: booting into rescue mode и reset-ване на credentials без достъп до OS-а. За доставчик в този ценови диапазон наличието на трите emergency access метода на едно място е важен детайл в практиката. Тествал съм доставчици, които скриват rescue mode зад ticket към support.

Network дава пълната картина на основния ви network interface.

IPv4 Addresses таблицата показва вашия assigned address, gateway, netmask и resolvers. Отличителната функция тук е бутонът за Reverse DNS за всеки адрес. Задаването на rDNS от панела вместо чрез support ticket е значимо удобство за всеки, който пуска mail server.

Inbound и outbound speed-овете се показват като ∞, което отразява policy-то за unlimited traffic във всички VPS планове. DNS resolvers могат да бъдат сменени директно от този tab, което ви дава две места за промяната им (тук и по време на initial setup).

Storage показва прикачените ви drives с primary badge, размер и active toggle.

Storage tab-ът е минимален. За това, което покрива (потвърждение, че drive-ът е прикачен и активен), работи. Това, което липсва, е нещо по-advanced: няма snapshot management, няма controls за разширяване на volume, няма инструмент за disk benchmarking. Ако storage management е редовна част от работния ви процес, ще го правите на ниво OS, а не от този панел.

Sharing е tab-ът, който не очаквах на тази ценова точка.

Той ви позволява да дадете на друг потребител достъп до сървъра чрез token. Основният панел потвърждава, че в момента не споделяте инстанцията, а Shared Access картата вдясно предоставя поле за token и бутон Grant Access.

За екипи, в които разработчик трябва да предаде сървър на ops човек или клиент, това премахва нуждата да се споделят директно credentials. Това е малка функция, но е от онзи тип, който показва, че Antihost мисли за multi-person workflows, а не само за самостоятелна употреба.

Обща присъда за лесотата на използване

Antihost е продукт, създаден за хора, които знаят какво правят и искат просто да започнат. Checkout потокът, минималният dashboard и server management интерфейсът всички отразяват това. Силните страни са реални: бърз checkout с прозрачни цени, SSH key предупреждение, което наистина обяснява последицата от пропускането му, 21-second build time, който е сред най-бързите, които съм тествал, и tabs за управление, които показват правилната информация без да ви заливат.

Грубите ръбове също са в съответствие със същата философия. Няма onboarding за нови потребители, dashboard-ът не дава насока, ако сървърът ви стои на Awaiting Setup, а storage management tab-ът е оскъден в сравнение с това, което доставчици като IP ServerOne показват от същия екран. Model-ът checkout-first ви поставя финансово на куката, преди да сте видели интерфейса.

Ако вече сте управлявали VPS, интерфейсът на Antihost ще ви се стори познат и изчистен. Ако това е първият ви VPS, пригответе се за по-стръмна learning curve, отколкото managed или shared hosting панелите обикновено подготвят.

Antihost

Създадохме Antihost, за да направим хостинга по-малко сложен. Ние улесняваме стартирането на WordPress уебсайтове, VPS сървъри и приложения с едно кликване, без да се ровите в безкрайни настройки. Хостингът не трябва да е главоболие — и ние променяме това.

Посетете Antihost

Ниво на поддръжка

Тествах поддръжката на Antihost чрез два канала с два различни въпроса, единият чрез ticket, а другият чрез live chat, и документирах всичко: време на изпращане, време на отговор, кой отговори и дали отговорът всъщност беше верен.

Antihost предлага два канала за поддръжка, до които имах достъп:

• Ticket support: Достъпен от основния сайт на Antihost под менюто Support или чрез бутона Open Ticket в горната навигация
• Live chat: Widget на сайта на Antihost, който се показваше като активен със зелен статус индикатор

Едно нещо, което трябва да знаете, преди да имате нужда от support: ticket system-ът живее на основния сайт на Antihost, а не вътре във VirtFusion server management панела.

Ако сте по средата на проблем със сървъра и трябва да подадете ticket, отваряте нов tab в браузъра и отивате в основния сайт.

Ticket Support

За да отворя ticket, щракнах Open Ticket в навигацията и попаднах на изчистен WHMCS-based submission form.

Формулярът събира:

• Ticket Creator (попълнен автоматично от акаунта ви)
• Ticket Department (Main)
• Priority (Low, Medium, High, Urgent)
• Subject
• Message, с пълен rich text editor, включително code formatting
• Attachments (jpg, gif, png, txt, pdf, max 2MB per file)

Полезен детайл от дясната страна на формата: Knowledgebase Suggestions panel, който търси, докато пишете съобщението за ticket-а. Ако проблемът ви има документиран отговор, той се появява още преди да изпратите заявката.

Изпратих следния въпрос на 18 August 2026 at 05:52:

“During my testing, lscpu on my running instance reports the CPU as AMD EPYC-Genoa, but your pricing page lists AMD Ryzen 9 9950X3D. Can you clarify what processor is actually powering these VPS instances? Are the vCPUs allocated from EPYC-Genoa hardware, Ryzen 9 9950X3D hardware, or a mix depending on the host node?”

Това не е въпрос, на който някой може да отговори, като просто прочете страница с документация. Изисква да се знае как е конфигуриран техният hypervisor и дали маркетинговите твърдения съвпадат с действителния host hardware. След изпращането confirmation screen-ът показа ticket reference number и потвърди, че е изпратен имейл.

Първият и единствен отговор дойде в 09:04 същия ден, от Sergey Serpichenko, посочен като Operator. Това са 3 hours и 12 minutes от изпращането.

Неговият отговор:

“Hi! I checked this with our infrastructure team. The VPS you’re testing is running on a host powered by an AMD Ryzen 9 9950X3D. The AMD EPYC-Genoa name you see from inside the VPS is the CPU model exposed by the hypervisor, so it doesn’t necessarily reflect the actual physical CPU of the host. So in this case, your vCPUs are backed by Ryzen 9 9950X3D hardware, not EPYC-Genoa. The CPU model reported from within the VM isn’t a reliable way to identify the underlying host processor.”

Няколко неща правят впечатление тук. Първо, Sergey не отговори по памет. Той го провери с infrastructure team-а, преди да отговори, което е правилният подход при въпрос на хардуерно ниво. Второ, отговорът е повече от просто yes or no.

Той потвърди, че маркетинговото твърдение е вярно, обясни защо lscpu показва EPYC-Genoa (CPU masking от hypervisor-а) и отбеляза, че CPU model-ът, отчетен от госта, не е надежден индикатор за физическия host. Това е технически правилен и пълен отговор.

Той също така разрешава несъответствието, което отбелязах в Performance секцията, и вече мога да го съобщя с увереност, вместо да го оставя като отворен въпрос.

3 hours и 12 minutes прозорец за отговор е разумен за технически ticket, който е изисквал ескалация към infrastructure team. Не беше мигновено, но качеството на отговора оправдава чакането.

Live Chat

Live chat widget-ът е разположен в долния десен ъгъл на сайта на Antihost и показваше зелен online индикатор.

Widget-ът обещаваше отговор след няколко минути. Изпратих въпроса си в 2:40pm:

“Is port 25 open by default on new VPS instances, or is outbound SMTP blocked? I want to run a mail server.”

Първият отговор дойде в рамките на минута, от Anastasiia R:

“Hi! I’ve forwarded your question to our technical team. I’ll get back to you as soon as I have their answer.”

Окончателният отговор пристигна в 2:44pm, четири минути след като изпратих въпроса:

“Port 25 is not blocked on our VPS instances, so outbound SMTP traffic is allowed and you can use the VPS to run a mail server.”

Anastasiia не предположи. Тя призна, че няма отговора веднага, ескалира към човек, който го знае, и се върна със специфичен, верен отговор за под четири минути.

Това е по-добър резултат от агент, който уверено, но грешно, отговаря без да проверява.

Port 25 да е отворен по подразбиране също е важен детайл за всеки, който чете този ревю. Много VPS доставчици го блокират, за да предотвратят spam abuse, и изискват account verification, преди да го отворят. Antihost го оставя отворен по подразбиране, което е важно, ако планирате да пускате mail server.

Обща присъда за нивото на поддръжка

Два канала, два различни въпроса, два технически верни отговора. Live chat-ът се справи за 4 minutes, а ticket-ът дойде за малко над 3 hours, и в двата случая с агенти, които се консултираха с правилните хора, преди да отговорят.

Най-показателното за мен е, че нито един от агентите не се опита да блъфира. Anastasiia отбеляза въпроса, преди да отговори. Sergey провери с infrastructure team-а, преди да потвърди CPU въпроса. Този модел показва support team, който знае границите на това, на което може да отговори от раз, и това е по-важно от чистата скорост на отговор, когато production server-ът ви е спрял.

Ticket system-ът да е на отделен сайт от VirtFusion panel-а е точка на friction, но незначителна. WHMCS portal-ът е подреден и ticket формулярът има всичко необходимо, включително избор на приоритет и поддръжка на прикачени файлове.

Обещанието за няколко минути в chat widget-а се оказа вярно, а качеството на отговора отговаряше на скоростта.

Antihost няма да спечели награди за разнообразие на каналите. Няма телефонна линия и няма специален account manager. Това, което предлагат, го правят добре: live chat, подкрепен от хора, които проверяват, преди да отговорят, и ticket responses, които си струва да се прочетат, когато дойдат.

Antihost

Създадохме Antihost, за да направим хостинга по-малко сложен. Ние улесняваме стартирането на WordPress уебсайтове, VPS сървъри и приложения с едно кликване, без да се ровите в безкрайни настройки. Хостингът не трябва да е главоболие — и ние променяме това.

Посетете Antihost

Заключение: Препоръчваме ли Antihost?

Да, но с ясна представа за кого е предназначен. Antihost е създаден за разработчици и екипи, които знаят как да управляват VPS и искат сурова производителност без много ръководене. Бенчмарк числата потвърждават това: бързи single-core CPU резултати, отлична memory throughput и NVMe storage, който доставя реална random I/O производителност, а не само spec sheet твърдение.

Поддръжката също издържа при реално тестване. И ticket, и live chat екипите дадоха точни, проверени отговори, вместо да гадаят, което е по-важно от самата скорост на отговор.

Където Antihost изостава, е onboarding-ът. Няма насоки за купувач, който за първи път ползва VPS, а checkout-first model-ът означава, че се ангажирате финансово, преди да сте видели панела. Ако сте нови във VPS hosting-а, очаквайте по-стръмна learning curve, отколкото managed платформа би ви дала.

За разработчици, малки екипи и всеки, който е спокоен с конфигурирането на собствен сървър, Antihost е силен избор, който надминава ценовото си ниво.

Antihost

4.5

0 user reviews

0,90 € /mo

Начална цена

Посетете Antihost

Rating based on expert review

• Удобен за потребителя
  4.4
• Поддръжка
  4.4
• Опции
  4.5
• Надеждност
  4.8
• Цени
  4.5